Д-р Методи Хлебаров: Повече хора да осъзнават личната си отговорност и да правят профилактика на децата и на себe си
Лекарят не е просто експерт, който работи ослепително или е направил неточност. Не е и единствено оня, на чиито решения разчита пациентът. Дори не е само специалист, от който зависи здравето, а от време на време – и животът ни.
Той е всичко това, само че и доста повече – тъй като зад всяко име с „ доктор “ начело стои един Човек. Кой е Човекът зад името, какви са неговите житейски избори, по какъв начин работи и по какъв начин почива – отговорите на тези въпроси търсим в рубриката „ Кой сте Вие, докторе? “
Д-р Методи Хлебаров е ученик на МУ - София, където приключва медицина през 2013 година Своята компетентност " Очни заболявания " придобива през 2019 година след специализация в УМБАЛ " Александровска ". В момента е част от екипа на Медицински център " Лозенец ".
Д-р Хлебаров по какъв начин решихте да се посветите на медицината? Изиграха ли фамилията и учебното заведение роля за този Ваш избор?
Идвам от семейство на оптици с обичаи в занаята от 1981 година Баща ми основава една от първите частни оптики в страната през 1991 година, а майка ми и сестра ми са оптици и оптометристи, минали образования в България и чужбина. За мен постоянно е било ясно, че ще се занимавам с това, което работя сега – да оказвам помощ на хората да виждат допустимо най-добре.
С какво Ви притегли офталмологията?
Признавам, макар произхода си, мощна пристрастеност ми беше правосъдната медицина – компетентност, където всичко има причинно-следствена връзка. Осъзнах обаче, че това не е нещо, с което бих могъл да се „ прибирам у дома “ всеки ден.
И се върнах на „ План А “. Един ден имах упражнение по незабавни положения в Клиниката по очните заболявания, което се организираше в незабавния очен кабинет на ИСУЛ. Влезе един пациент – младо момче, добре комплициран, висок, здрав мъж, само че като че ли кахърен – наведен, със свити плещи, странящ взор и студено изражение, макар потното чело. Явно е бил след претърпяна контузия и минал оперативно лекуване. Идваше на надзорен обзор. Докторът сложи едно стъкълце и в този момент гърбът и раменете му се изправиха, а мъжът се опита да скрие усмивката си. Това към този момент беше различен човек - човек с вяра.
В този ден разбрах с какво желая да се занимавам и какво желая да върша.
Друг образец е в подтекста на дребните ни пациенти. Като специализант имах опцията да вземам участие в огромни профилактични акции за деца от цяла България. Имахме случай на дете от с. Хитрино, което имаше неприятна популярност на слаб възпитаник, без фокус, лекомислен, ленив, разсейващ и пречещ на другите деца. Оказа се, че детето има повече от +6.0 диоптъра и не вижда задоволително добре нито от дъската, нито от близко. Благодарение на проведената акция, то получи очила като подарък. Само за няколко дни настъпи голяма смяна – детето като че ли стана друго. След като стартира да вижда ясно света и всичко към себе си, неговото отношение и държание се преобразиха напълно към по-добро.
Коя бе повода да се посветите и на работа с деца? С какво Ви удовлетворява общуването с тях?
Причината да работя с деца най-вероятно е като при всички други – няма по-хубаво нещо от едни детски усмихнати очи.
Всеки път, когато проверявам дете, давам всичко от себе си то да остане умерено, а аз да си свърша работата. В множеството случаи децата са спокойни и се забавляват, досега в който към този момент би трябвало да светим в очите, да ги пипаме или слагаме щипещи капки, което не е изключително прелестно.
Прегледите в по-голямата си част минават под формата на игра – наблюдават обект, дават отговор на въпроси от рода на „ какво е това “, „ на какво ти наподобява “, „ на къде са обърнати краката на масичката “, „ каква скрита картинка виждаш тук “ и други сходни.
Общуването с деца е предизвикателство, без значение дали е нов пациент или подобен, който наблюдаваме, само че към този момент е в друга възраст и пред нас към този момент има нови бариери за превъзмогване – боязън, позор, терзание или възприятие за виновност, че недовиждат, че ще им се карат родителите или ще би трябвало да носят очила, в случай че не виждат. Всеки пациент е друг и се нуждае от друг метод, по тази причина се преценявам с характерността на всеки и строя общуването по отношение на него, с цел да бъде той водещият.
Имате действителен взор върху проблемите, които основава екранната взаимозависимост в детска възраст. Разкажете като експерт, който ежедневно приема и лекува дребни и по-големи деца, кое е най-притеснителното за тяхното очно здраве в последно време?
Екранната взаимозависимост е сложен проблем, обвързван с увлекателно наличие на цифрово устройство на близка отдалеченост. В резултат следим нарушаване и закъснение при когнитивните и речеви качества на децата и прочувственото им обучение. Времето, прекарано взирайки се наоколо, нормално на закрито, е мощна причина за по-ранна демонстрация на късогледството – миопията и надлежно нейното развиване. Кратко конкретизиране – миопията е положение на окото, при което фокусът на светлината се получава пред ретината в очното дъно – в този смисъл едно по-дълго око и респективно удължаващо се око при прогресията на късогледството. Организмът би могъл да компенсира до известна степен, само че по-късно структурите не толерират това по този начин наречено преразтягане.
Преди дни посетих европейския конгрес EURETINA в Париж, където фокусът беше подложен върху заболяванията на ретината и в подтекста на нашия диалог – голямо внимание беше обърнато на миопията и нейната патологична форма, водеща до структурни промени в окото, загуба на зрение, по-висок риск от катаракта, глаукома, невропатия, отлепване на ретината и в някои случаи - до слепота.
Лектори от разнообразни институти и клиники за изследване и лекуване на миопията в Нидерландия, Франция, Италия, Корея и други страни, имат едни и същи рекомендации в друга тежест – ограничаване на цифровите устройства, повече от два часа дневно прекарани на открито на естествена светлина и намерено, на всеки двадесет минути четене или работа наоколо - двадесет минути взор в отдалеченост.
Освен генетичната и фамилната обремененост, неведнъж е потвърдено въздействието на всекидневието ни върху по-ранната демонстрация и развиване на късогледството, като има връзка сред работа наоколо, неприятна и незадоволителна светлина и време на закрито пространство.
От 1990 година до 2023 година, честотата на късогледството в света е повишена до 23% и се чака до 2025 година да обхване близо 40% от хората на планетата. Поради тази причина рекомендациите в някои страни са довели и до тотална възбрана за владеене и прилагане на цифрови устройства при подрастващите.
Склонни ли са родителите да одобряват и извършват рекомендациите Ви?
По моите наблюдения – да. Общуването с родителите е другият „ слон в стаята “. Отскоро съм татко и разбирам страстта, когато най-ценното ти създание изпитва дискомфорт, а ти би направил всичко, с цел да го защитиш от света. В 98% от случаите родители следват рекомендациите, само че това е след положено изпитание и време да им бъде обяснено какво е положението на детето им, от какво се нуждае, за какво се нуждае, плюсове, дефекти и вариантите по пътя пред нас. Единствено по този начин може да имаме „ А-ха “ миг, който да ни постави в един тим и да стимулира родителите да следват рекомендациите. По този метод съм обучаван да работя от учителите си.
Кои характерни тематики и проблеми от офталмологията намирате за най-интересни и предизвикателни в теоретичен и на практика аспект?
Имам персонална мотивация поради близки да съм тясно фокусиран и да се интересувам от едни от най-социално значимите заболявания в офталмологията – макулната недъгавост, обвързвана с възрастта, диабетната ретинопатия, кривогледството и мързеливото око.
Кои качества цените най-вече у сътрудниците си, с които ежедневно приемате провокациите на специалността?
Диалогичността и сериозното мислене за мен са извънредно значими. При добра връзка и следването на „ медицината на доказателствата “, екипът се движи към една обща цел – най-хубавото за пациента.
Кой е етичният принцип, който се стремите да съблюдавате постоянно и при всички условия в общуването с пациентите?
Фундамент за мен е правилото „ първо не вреди “. Без значение какъв е пациентът, това е човек, който идва при нас в множеството случаи с проблем, паника или неустановеност. След нас той би трябвало да си тръгне осведомен за положението си и убеден в хода на лекуването, в случай че такова е належащо.
Друго значимо за мен е това, че в случай че пациентът не се нуждае от терапия, то такава не му се изписва.
Кои са обичаните Ви занимания през свободното време?
В свободното време, като множеството хора бих оценил да се потопя в историята на някой безизходен трилър – било то на книжен притежател или на дребния екран, да пусна някоя от старите си плочи на грамофона или да пътувам по някой засукан планински път през ранна пролет или есен, само че уви, времето е най-ценният ни запас и все още тези събития са необичайност, с оглед най-младият член в фамилията. Тя обаче е театър и буря сама по себе си.
Коя е професионалната Ви фантазия, която желаете да видите осъществена в близко време?
Повече пациенти, съзнаващи персоналната си отговорност да вършат профилактика на децата, околните и на себе си. Децата не осъзнават кое е обикновено, кое е редно, по какъв начин, какъв брой виждат и дали е и с двете очи еднообразно.
При обзор описваме, ревизираме и изключваме редица положения, които биха попречили на обикновено развиване на зрителния анализатор и респективно - колкото по-рано хванем такива, толкоз повече потребни дейности бихме имали.
Той е всичко това, само че и доста повече – тъй като зад всяко име с „ доктор “ начело стои един Човек. Кой е Човекът зад името, какви са неговите житейски избори, по какъв начин работи и по какъв начин почива – отговорите на тези въпроси търсим в рубриката „ Кой сте Вие, докторе? “
Д-р Методи Хлебаров е ученик на МУ - София, където приключва медицина през 2013 година Своята компетентност " Очни заболявания " придобива през 2019 година след специализация в УМБАЛ " Александровска ". В момента е част от екипа на Медицински център " Лозенец ".
Д-р Хлебаров по какъв начин решихте да се посветите на медицината? Изиграха ли фамилията и учебното заведение роля за този Ваш избор?
Идвам от семейство на оптици с обичаи в занаята от 1981 година Баща ми основава една от първите частни оптики в страната през 1991 година, а майка ми и сестра ми са оптици и оптометристи, минали образования в България и чужбина. За мен постоянно е било ясно, че ще се занимавам с това, което работя сега – да оказвам помощ на хората да виждат допустимо най-добре.
С какво Ви притегли офталмологията?
Признавам, макар произхода си, мощна пристрастеност ми беше правосъдната медицина – компетентност, където всичко има причинно-следствена връзка. Осъзнах обаче, че това не е нещо, с което бих могъл да се „ прибирам у дома “ всеки ден.
И се върнах на „ План А “. Един ден имах упражнение по незабавни положения в Клиниката по очните заболявания, което се организираше в незабавния очен кабинет на ИСУЛ. Влезе един пациент – младо момче, добре комплициран, висок, здрав мъж, само че като че ли кахърен – наведен, със свити плещи, странящ взор и студено изражение, макар потното чело. Явно е бил след претърпяна контузия и минал оперативно лекуване. Идваше на надзорен обзор. Докторът сложи едно стъкълце и в този момент гърбът и раменете му се изправиха, а мъжът се опита да скрие усмивката си. Това към този момент беше различен човек - човек с вяра.
В този ден разбрах с какво желая да се занимавам и какво желая да върша.
Друг образец е в подтекста на дребните ни пациенти. Като специализант имах опцията да вземам участие в огромни профилактични акции за деца от цяла България. Имахме случай на дете от с. Хитрино, което имаше неприятна популярност на слаб възпитаник, без фокус, лекомислен, ленив, разсейващ и пречещ на другите деца. Оказа се, че детето има повече от +6.0 диоптъра и не вижда задоволително добре нито от дъската, нито от близко. Благодарение на проведената акция, то получи очила като подарък. Само за няколко дни настъпи голяма смяна – детето като че ли стана друго. След като стартира да вижда ясно света и всичко към себе си, неговото отношение и държание се преобразиха напълно към по-добро.
Коя бе повода да се посветите и на работа с деца? С какво Ви удовлетворява общуването с тях?
Причината да работя с деца най-вероятно е като при всички други – няма по-хубаво нещо от едни детски усмихнати очи.
Всеки път, когато проверявам дете, давам всичко от себе си то да остане умерено, а аз да си свърша работата. В множеството случаи децата са спокойни и се забавляват, досега в който към този момент би трябвало да светим в очите, да ги пипаме или слагаме щипещи капки, което не е изключително прелестно.
Прегледите в по-голямата си част минават под формата на игра – наблюдават обект, дават отговор на въпроси от рода на „ какво е това “, „ на какво ти наподобява “, „ на къде са обърнати краката на масичката “, „ каква скрита картинка виждаш тук “ и други сходни.
Общуването с деца е предизвикателство, без значение дали е нов пациент или подобен, който наблюдаваме, само че към този момент е в друга възраст и пред нас към този момент има нови бариери за превъзмогване – боязън, позор, терзание или възприятие за виновност, че недовиждат, че ще им се карат родителите или ще би трябвало да носят очила, в случай че не виждат. Всеки пациент е друг и се нуждае от друг метод, по тази причина се преценявам с характерността на всеки и строя общуването по отношение на него, с цел да бъде той водещият.
Имате действителен взор върху проблемите, които основава екранната взаимозависимост в детска възраст. Разкажете като експерт, който ежедневно приема и лекува дребни и по-големи деца, кое е най-притеснителното за тяхното очно здраве в последно време?
Екранната взаимозависимост е сложен проблем, обвързван с увлекателно наличие на цифрово устройство на близка отдалеченост. В резултат следим нарушаване и закъснение при когнитивните и речеви качества на децата и прочувственото им обучение. Времето, прекарано взирайки се наоколо, нормално на закрито, е мощна причина за по-ранна демонстрация на късогледството – миопията и надлежно нейното развиване. Кратко конкретизиране – миопията е положение на окото, при което фокусът на светлината се получава пред ретината в очното дъно – в този смисъл едно по-дълго око и респективно удължаващо се око при прогресията на късогледството. Организмът би могъл да компенсира до известна степен, само че по-късно структурите не толерират това по този начин наречено преразтягане.
Преди дни посетих европейския конгрес EURETINA в Париж, където фокусът беше подложен върху заболяванията на ретината и в подтекста на нашия диалог – голямо внимание беше обърнато на миопията и нейната патологична форма, водеща до структурни промени в окото, загуба на зрение, по-висок риск от катаракта, глаукома, невропатия, отлепване на ретината и в някои случаи - до слепота.
Лектори от разнообразни институти и клиники за изследване и лекуване на миопията в Нидерландия, Франция, Италия, Корея и други страни, имат едни и същи рекомендации в друга тежест – ограничаване на цифровите устройства, повече от два часа дневно прекарани на открито на естествена светлина и намерено, на всеки двадесет минути четене или работа наоколо - двадесет минути взор в отдалеченост.
Освен генетичната и фамилната обремененост, неведнъж е потвърдено въздействието на всекидневието ни върху по-ранната демонстрация и развиване на късогледството, като има връзка сред работа наоколо, неприятна и незадоволителна светлина и време на закрито пространство.
От 1990 година до 2023 година, честотата на късогледството в света е повишена до 23% и се чака до 2025 година да обхване близо 40% от хората на планетата. Поради тази причина рекомендациите в някои страни са довели и до тотална възбрана за владеене и прилагане на цифрови устройства при подрастващите.
Склонни ли са родителите да одобряват и извършват рекомендациите Ви?
По моите наблюдения – да. Общуването с родителите е другият „ слон в стаята “. Отскоро съм татко и разбирам страстта, когато най-ценното ти създание изпитва дискомфорт, а ти би направил всичко, с цел да го защитиш от света. В 98% от случаите родители следват рекомендациите, само че това е след положено изпитание и време да им бъде обяснено какво е положението на детето им, от какво се нуждае, за какво се нуждае, плюсове, дефекти и вариантите по пътя пред нас. Единствено по този начин може да имаме „ А-ха “ миг, който да ни постави в един тим и да стимулира родителите да следват рекомендациите. По този метод съм обучаван да работя от учителите си.
Кои характерни тематики и проблеми от офталмологията намирате за най-интересни и предизвикателни в теоретичен и на практика аспект?
Имам персонална мотивация поради близки да съм тясно фокусиран и да се интересувам от едни от най-социално значимите заболявания в офталмологията – макулната недъгавост, обвързвана с възрастта, диабетната ретинопатия, кривогледството и мързеливото око.
Кои качества цените най-вече у сътрудниците си, с които ежедневно приемате провокациите на специалността?
Диалогичността и сериозното мислене за мен са извънредно значими. При добра връзка и следването на „ медицината на доказателствата “, екипът се движи към една обща цел – най-хубавото за пациента.
Кой е етичният принцип, който се стремите да съблюдавате постоянно и при всички условия в общуването с пациентите?
Фундамент за мен е правилото „ първо не вреди “. Без значение какъв е пациентът, това е човек, който идва при нас в множеството случаи с проблем, паника или неустановеност. След нас той би трябвало да си тръгне осведомен за положението си и убеден в хода на лекуването, в случай че такова е належащо.
Друго значимо за мен е това, че в случай че пациентът не се нуждае от терапия, то такава не му се изписва.
Кои са обичаните Ви занимания през свободното време?
В свободното време, като множеството хора бих оценил да се потопя в историята на някой безизходен трилър – било то на книжен притежател или на дребния екран, да пусна някоя от старите си плочи на грамофона или да пътувам по някой засукан планински път през ранна пролет или есен, само че уви, времето е най-ценният ни запас и все още тези събития са необичайност, с оглед най-младият член в фамилията. Тя обаче е театър и буря сама по себе си.
Коя е професионалната Ви фантазия, която желаете да видите осъществена в близко време?
Повече пациенти, съзнаващи персоналната си отговорност да вършат профилактика на децата, околните и на себе си. Децата не осъзнават кое е обикновено, кое е редно, по какъв начин, какъв брой виждат и дали е и с двете очи еднообразно.
При обзор описваме, ревизираме и изключваме редица положения, които биха попречили на обикновено развиване на зрителния анализатор и респективно - колкото по-рано хванем такива, толкоз повече потребни дейности бихме имали.
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ